ПОСПРИ

Поспри да седнем тук,
На поръбения край,
Накрай света,
Да погледаме
Как хукнало е през глава
И тича, скача времето
Напред, че да докосне
Своя край,
Да се усуче и да литне пак,
Стрелнало се
Над площадите на градовете,
Над планините, равнините,
Над водите,
Хукнали и те.
Ела,
Поспри да го погледаме,
Как бяга винаги напред,
Далеч от обсега му за момент,
Не можем да го спрем,
Не можем да го следваме,
Но тук извън света да седнем,
Да поспрем,
Да го погледаме,
Откраднат миг,
Откъснат от снагата му,
За нас дарена пауза,
Преди да хукнем пак,
повлечени от вечния му бяг,
Към сетния, невиждан бряг.

10.03.2015
Димитрина Събчева ©